Име:
-Здравей! Кой си ти? Познаваме ли се?
Момчето
повдигна любопитно очите си, в които играеха пламъците на
заинтересоваността, плахо и несигурно представяйки се на непознатата
мила дама:
-Аз съм Зандър...Зандър Сторм и се боя, че не се познаваме.
Години:
-Е, Зандър... На колко години си? - въпроса бе кратък и ясен и отговорът му би трябвало да бъде също толкова комплексен и ясен:
-На 16 години съм. - откъснаха се едва-едва думите от устата на момчето.
Вид:
-Видях
всичко! Какво си ти?!? Какво си, по дяволите?!? Нормален човек не умее
подобни неща! Хайде отговори ми - СЕГА!!! - един ядосан глас се разнесе,
порейки въздуха и последното, което Зандър бе успял да види беше
отпусното, което се носеше като птица във въздуха.
-Аз...аз...аз съм
чародей... Мога неща, които нормалните хора не умеят. - една чиста като
елмаз сълза се отрони и се спусна по невинното детско лице.
Външен вид:
-Не
мога да повярвам, че ми го причинявате... И то точно на шестнадесетия
ми рожден ден. Мразя Ви и не искам повече да ви виждам. УЖАСНИ СТЕ! -
думите на момчето се разнесоха във въздуха. Зандър, бърз като стрела се
затвори в стаята си и зарови инстиктивно ръцете си в русите си коси.
Очите, изпълнени с болка и сълзи блуждаеха из стаята, а атлетичното тяло
се носеше от ъгъл до ъгъл грациозно, а развитите ръце хвърляха всичко,
което им попадне в схватката. Ризата, бяла като призрак и разкопчана, се
носеше ефирно след него, разкривайки мускулестото тяло, на което висеше
като ненужен парцал в момента. Беше очудващо как едно момче, високо
около 1.75 и тежащо не повече от 73 килограма, сега вилнееше из стаята.
Характер:
-Не
разбирам как може да си толкова импулсивен, манипулативен и инатлив
като МАГАРЕ на мост! Защо не можеш да си като нормалните чародеи и не
спреш да измисляш заклинания, защото винаги се объркват и ефекта е
ужасен.
-Правя го Джейкъб, защото искам да прогресирам, а не да се
ограничавам само с една обикновена книга, която да ме тегли назад. И
никак не съм импулсивен и манипулативен, просто ти лесно се поддаваш.
-Напротив
ти си прекалено мил, деликатен и верен приятел, а същевремнно си и
толкова себичен и импулсиве... Толкова нахакан и тромав.
-Да,да,да щом го казваш ти значи съм такъв. - Зандър се засмя и направи саркастична забележка, иронизирайки приятеля си.
-Спри с този сарказъм и ирония! Дразнещ си вече!
История:
Раждане на нова надежда
В
нощта на Вси Светии, когато всеки бе унесен в свои си мисли и емоции, в
една порутена къща се извисява плача на едно малко момченце, което се
появява на бял свят и то точно в нощта на подобен празник. Малките
ръчички любопитно се размахват, порейки въздуха, а детските очички
изучават всичко наоколо, което е ново за тях. Досега те не са имали
възможността да се запознаят с обграждащият ги свят и да се начудят на
всички тези невероятни и любопитни неща, които сега се разкриват пред
тях. Животът за малкия Зандър започва още от раждането му и започва
нормалното си развитие, преди да разбере какъв е всъчност той и какво
умее да прави.
Надарен
На
шестнадесетия си рожден ден, когато децата събираха бонбони,
разхождайки се по къщите с думите "Лакомство или номер?", Зандър беше у
дома си и празнуваше, разопаковайки подаръци, когато изведнъ така се
случи, че заваля проливе дъжд. За щастие той бе краткотраен и децата
можеха да излязат навън, за да се позабавляват. Без много да му мисли,
Зандър цопна в една локва, а после се загледа в кристалната повърхност.
Привлечен от някаква странна сила, той започна да движи ръката си, като
успя да издигне известно количество вода. Майка му бе на седмото небе,
но дядо му бе много разочарован. Дарбите на момчето бяха открити, а
майка му беше изключително щастлива, но за жалост трябваше да отиде в
обикновено училище - поредната идея на родителите му. Разбира се Зандър
добре се справяше с човешкитее дейности, но нещо в него се променяше...
Никой нямаше представа защо така рязко едно момче се превръща в пълната
си противоположност. Зандър също нямаше идея, но родителите му знаеха,
че самата дарба му оказва влияние и го превръща в това, което станал
напоследък - гаден, манипулативен и зле настроен към учителите и
учениците. Нямали друг избор освен да го изгонят.
Тийнейджър, изгонен от училище
-Зандър,
опасявам се, че нямаш място в елитното ни училище! Характерът и
поведението ти не пасват на фона на нашия живот. Съжаляваме изключително
много, но няма как да останеш сред нас и минута повече. - Зандър бе
толкова ядосан, че го гонят заради подобна дребнавост, че му се искаше
да се разкрие и да замрази проклетия директор на мястото му, но пък така
щеше да рискува живота си, затова се примири със сегашното си положение
и това беше.
Ден преди училище
Зандър
бе приготвил нещата си още предишната вечер и нямаше търпение да замине
за новото си училище, където щеше да се научи да се контролира и да
усвои идеално уменията си. Още преди да замине, майка му му подарява
един семеен Гримоар, пълен със заклинания и със сълзи на очи го изпраща в
училището, от където щеше да се върне вече добре усъвършенствал се и на
ниво... Както на поведението, така и на уменията.
Дарба:
-Какво ще правиш с тази чаша вода? Не виждам смисъла.
-Сега
ще ти го покажа. - Зандър се усмихна мистериозно и се съсредоточи над
нея. В този миг известно количество вода се издигна във въздуха и
започна да се носи като лекокрила птица.
-Но какво...Как...аз...?!?
-Това е моето умение - ХИДРОКИНЕЗА. - провикна се Зандър доволен и седна на дивана.
Допълнително*:
-Напълно ли си сигурен, че това е всичко?
-Не. Има още малко. - тиха въздишка се откъсна от устните на момчето и то изброи най-важното, което бе пропуснал:
-Падам
си екстремист, нелепите ситуации са моя специалитет, не пия и не
пуша... Падам си по дългите разходки по бреговата ивица и май това е
всичко за мен.
Хобита*:
-Имаш ли си някакви хобита.
-Докато съм на училище ми остават единствено уроците и тихите и спокойни разходки в двора и града в близост до училището.
